РАЗЦВЪРЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разцвърча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. 1. Започвам да цвърча много, силно и обикн. продължително; разцвърквам се, разцвъртявам се. Врабците се раздвижиха и се разцвърчаха в голите клони на дърветата. Г. Караславов, ОХ II, 563.
2. Прен. Разг. Обикн. мн. Започвам оживено и на висок глас да разговарям, да обсъждам, да шумя много и обикн. продължително. Димитър .. се провря между струпаните жени, които бяха се разцвърчали. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 59.